Legislator Case Law & Legislation
VKS-278BD902985CD373C225791B002505B4 AI generated

Supreme Court dismisses appeal on interest start date due to binding precedent establishing payment request date as start point.

Case Number VKS-278BD902985CD373C225791B002505B4
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court of Bulgaria dismissed the cassation appeal regarding the start date for legal interest on compensation payments. The appellants argued for interest starting from the date of the traffic accident, while the respondent contended it should start from the date of the formal payment request. The court ruled that the lower court's decision aligns with binding Supreme Court precedent, which establishes that the interest period begins upon the insurer's invitation to pay, not the accident date.

Legislator headnote

AI generated

Art. 280 para. 1 GPC; Art. 290 GPC: Where a cassation appeal relies on a conflict with binding Supreme Court precedent, the appeal is inadmissible if the lower court's decision conforms to that precedent.

Keywords

AI generated
cassation appeal admissibility binding Supreme Court precedent legal interest start date insurance fund liability payment request date

Cited Legislation

AI generated
Art. 280 para. 1 GPC
Art. 283 GPC
Art. 284 GPC
Art. 288 GPC
Art. 290 GPC
Art. 84 para. 2 ZGD
Art. 288 para. 1 t. 2 b. a. KZ
Art. 88 para. 1 t. 1 b. b. ZZ

Cited Case Law

AI generated
Decision No. 217/21.12.2010 on case No. 149/2009
Decision No. 11/2010 on case No. 1/2010
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 597

С., 30.09.2011 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Р. К.

М. К.

при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 1127 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. – лично за себе си и като законен представител на децата си Х. В. Д. и М. В. Д., както и от Р. Г. Д. и И. В. Д., всичките чрез адвокат П. К. срещу решение № 712/28.07.2010 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по гр.д. № 2267/2009 г. в частта му за определяне началния момент, от който ответникът Гаранционен фонд /ГФ/ дължи законна лихва върху присъдените на касаторите обезщетения.

В касационната жалба касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1, т.1-3 ГПК.

Ответникът по жалбата – ГФ оспорва допускането и основателността на касционната жалба по съображения в писмен отговор.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения:

Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени субективно съединени искове от Д. М. Д. – лично за себе си и като законен представител на децата си Х. В. Д. и М. В. Д., както и от Р. Г. Д. и И. В. Д. срещу ГФ. Ищците са претендирали обезщетения със законна лихва за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател – В. К. Д., настъпила на 10.07.2004 г. при ПТП, който наследодател е бил съответно съпруг, баща и син на ищците. Произшествието е настъпило по вина на неправоспособен водач, поради което и с оглед разпоредбата на чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ, респ. чл.88 ал.1 т.1 б.”б” ЗЗ /отм./ е ангажирана отговорността на ГФ. Присъдени са обезщетения за неимуществени вреди, както са поискани: 50000 лв. за съпругата, по 60000 лв. за всяко от децата и по 35000 лв. за всеки един от двамата родители. Законната лихва върху тези обезщетения е определена от 05.06.2007 г. – датата на предявяване на исковата молба. САС е оставил в сила решението на СГС, включително и относно определената начална дата на дължимата лихва върху присъденото обезщетение. Относно началната дата на лихвата САС е приел, че ГФ изпада в забава от датата на писменото поискване от увредените лица, което има значение на покана по смисъла на чл.84 ал.2 ЗЗД.

Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.

В настоящия случай касаторът формулира следния въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК: „Към кой момент следва да бъдат присъдени лихви върху присъдените обезщетения, дължими от ГФ – към датата на ПТП или към датата на завеждане на исковата молба, респективно завеждане претенция пред ГФ?”. Представена е съдебна практика на тричленни състави, в която началната дата на законната лихва върху присъдените обезщетения е определена от датата на увреждането. Решенията са на САС – от 11.06.2002 г. по гр.д. № 374/2002 г. и 07.07.2003 г. по гр.д. № 976/2003 г.

Вярно е, че е налице противоречие в разрешаване на посочения въпрос между обжалваното решение и приложената съдебна практика на въззивен съд – основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Но това противоречие е разрешено със задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК - т.2 предл. последно на ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС. Тази задължителна съдебна практика е обективирана в приложеното от ГФ решение на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, а именно решение № 217/21.12.2010 г. по т.д. № 149/2009 г., с което е прието, че лихвата за забава върху обезщетението, дължимо от ГФ, е от деня на поканата за плащане, доколкото ГФ не е застраховател, нито пряк причинител на вредата, а законът му е възложил отговорност за чуждо задължение. Ето защо ГФ изпада в забава след поканата за плащане. Доколкото обжалваното решение е съобразено с цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, няма основание да се приеме наличие на допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС в обжалваната му част.

Съдът не присъжда разноски на ответната страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 712/28.07.2010 г. на Софийски апелативен съд по гр.д. № 2267/2009 г. в частта му за определяне началния момент, от който ответникът Гаранционен фонд дължи законна лихва върху присъдените обезщетения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.