Supreme Court allows appeal against district court's refusal to award litigation costs due to flawed contract interpretation.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60078

гр. София, 22.06.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 695/2021 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частната жалба на Ч. Д. К., чрез адв. В. М. от АК- С., против определение № 260150 от 15.12.2020 год. по в. гр. д. № 355/2020 год. на Силистренския окръжен съд. С него е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на решение № 260049 от 25.11.2020 год. по същото дело в частта му за разноските.

Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на определението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и иска отмяната му, като вместо това се допълни решението с присъждане на направените от него във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – И. К. К. не е взел становище.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и данните по делото приема следното:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във връзка с разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, поставяща обжалваемостта на определението за допълване или изменение на решението в частта за разноските в зависимост от обжалваемостта на същото.

С определение по чл. 288 ГПК по гр. д. № 696/2021 год. настоящият състав на ВКС се произнесе по касационната жалба против въззивното решение, като не допусна същото до касационно обжалване. С оглед на това следва да се произнесе и по частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК, постановено от въззивния съд. С него е оставена без уважение молбата на Ч. К. за допълване на решението в частта за разноските, като му се присъдят направените от него такива в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, по съображения за недоказването на уговорения начин на плащането му по сметка, с оглед представения договор за правна защита и съдействие. Независимо от вписаното в него, че договореното възнаграждение на адвоката се дължи в брой, с оглед попълването на реда за платената сума по сметка, а не в брой, както е уговорено, то съдът приел, че документът удостоверява плащане по сметка, доказателства за което не се представят, респ. молбата е намерена за неоснователна.

Разглеждайки по същество частната жалба, настоящият състав на ВКС я намира за основателна, поради следните съображения:

Макар и да е приел, че договорът за правна защита и съдействие на л. 18 от делото да е изключително четлив и почеркът достатъчно разбираем, т. е. „не качеството на преписа и почерка са причината съдът да не присъди разноските на Ч. К.”, към молбата по чл. 248 ГПК е представен оригинала на договора – л. 32 от въззивното производство.

Въз основа на него настоящият състав намира, че възнаграждението от 2 350 лв. за защитата на жалбоподателя във въззивното производство е договорено за плащане в брой, така както е приел и въззивният съд, като попълването на следващите два реда – „платена сума”, и „от които в брой” установяват изпълнението по уговорения начин между страните.

Попадането на изписването словом на сумата в следващия ред според настоящия състав не установява уговорка за плащане по сметка, първо - поради противоречие с вече уговорения начин на плащане в брой, и второ - поради видимата причина с оглед големината на почерка. Не без значение за спора е и начина на плащане на договореното адвокатско възнаграждение от другия ищец – Г.

К., представлявана от същия адвокат В. М., въз основа на представен отделен договор от същата дата. При изготвянето на два отделни договора от една и съща дата, при представените по делото копия от тях, липсва достатъчно основание да се приеме, че установеният с тях начин на плащане на възнаграждението е различен, както е приел въззивният съд.

Това, че представянето на оригинала на договора за правна помощ не е доказателство за извършено плащане по сметка е несъмнено, но не променя горния извод.

При тези съображения изводът на въззивния съд се явява необоснован и неправилен, поради което определението му следва да се отмени и вместо това се уважи молбата за допълване на въззивното решение с присъждане на разноски на молителя, с оглед изхода на въззивното производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260150 от 15.12.2020 год. по в. гр. д. № 355/2020 год. на Силистренския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на Ч. Д. К. за допълване на въззивното решение в частта за разноските и вместо това постановява:

Допълва въззивно решение № 260049 от 25.11.2020 год. по в. гр. д. № 355/2020 год. на Силистренския окръжен съд в частта за разноските, като

Осъжда И. К. К., ЕГН [ЕГН] да плати на Ч. Д. К., ЕГН [ЕГН] направените във въззивното производство разноски в размер на 2 350 лв. /две хиляди триста и петдесет лева/.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: