Legislator Case Law & Legislation
VKS-26DFDF7DB3D8E16EC22586C00041CFE4 AI generated

Supreme Court dismisses appeal against separation of claims, ruling it is not a blocking act under Civil Procedure Code.

Case Number VKS-26DFDF7DB3D8E16EC22586C00041CFE4
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Allowed / Granted

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court upheld the appellate court's decision to dismiss the private appeal filed by a Russian citizen against a first-instance ruling. The appellant argued that separating two potential claims violated procedural rights and blocked the lawsuit, but the court found the separation order did not terminate the proceedings. Consequently, the appeal was rejected because the separation ruling is not a 'blocking act' subject to independent review under the Civil Procedure Code.

Legislator headnote

AI generated

чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК; чл. 275, ал. 1 ГПК: An order separating potential claims does not constitute a blocking act and therefore cannot be challenged via private appeal as it does not terminate the proceedings.

Keywords

AI generated
separation of claims blocking act private appeal Civil Procedure Code procedural review potential claims independent review

Cited Legislation

AI generated
чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК
чл. 275, ал. 1 ГПК
чл. 210, ал. 2 ГПК
чл. 110, ал. 2 ГПК
чл. 113 ГПК
2 и чл. 113 ГПК, същите не могат да обосноват неправилност на обжалвания въззивен акт.

Cited Case Law

AI generated
определение № 494 от 05.10.2009 г. по ч. т. д. № 427/2009 г. на І т. о.
определение № 494 от 05.10.2009 г. по ч. т. д. № 427/2009 г. на І т. о., определение № 318 от 20.04.2010 г.
определение № 318 от 20.04.2010 г. по ч. т. д. № 141/2010 г. на І т. о.
о., определение № 318 от 20.04.2010 г. по ч. т. д. № 141/2010 г. на І т. о., определение № 210 от 14.05.2018 г.
определение № 210 от 14.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1609/2018 г. на III г. о.
определение № 654 от 15.12.2016 г. по ч. т. д. № 2115/2016 г. на II т. о.
о., определение № 654 от 15.12.2016 г. по ч. т. д. № 2115/2016 г. на II т. о. , определение № 124 от 09.03.2020 г.
определение № 124 от 09.03.2020 г. по ч. т. д. № 177/2020 г. на II т. о.
, определение № 124 от 09.03.2020 г. по ч. т. д. № 177/2020 г. на II т. о. и др.
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 198

София, 23.04.2021 година

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:

БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 805/2021 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. И. Науменков, гражданин на Руската Федерация, действащ чрез своя процесуален пълномощник адвокат Р. С. от Варненска адвокатска колегия, срещу определение № 260078 от 11.02.2021 г. по в. ч. т. д. № 13/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на подадената от същото лице частна жалба срещу определение № 2086 от 23.11.2020 г. по т. д. № 1265/2020 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт е постановено разделяне на предявените от частния жалбоподател при условията на евентуалност искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „Варна Саут Бей“ ЕООД, [населено място] за сумата 75 567.49 евро – част от авансово платена цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот след развалянето му и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу М. Х., гражданин на Кралство Дания за сумата 75 567.49 евро – обезщетение за имуществени вреди от въвеждане в заблуждение във връзка с разваления предварителен договор.

Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивния акт като неправилен. Поддържа становище, че определението на първоинстанционния съд за разделяне на предявените от него евентуално съединени искове подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото разделянето на исковете води до прекратяване и преграждане развитието на делото по евентуалния иск. В частната жалба са изложени и подробни съображения за допустимостта и целесъобразността предявените искове да бъдат разгледани в едно общо производство, които обаче са относими към правилността на първоинстанционното, а не на въззивното определение и поради това не следва да бъдат обсъждани.

Ответниците по частната жалба – „Варна Саут Бей“ ЕООД и М. Х. – не заявяват становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима , но разгледана по същество – същата е неоснователна .

За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от М. И. Науменков, гражданин на Руската Федерация, Варненски апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като има за предмет определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и за него не е предвиден самостоятелен инстанционен контрол.

Определението е правилно .

Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което предявените от ищеца евентуално съединени искове са разделени в отделни производства.

Напълно обоснована и в съответствие с практиката на Върховен касационен съд, формирана при действието на новия Граждански процесуален кодекс – напр. определение № 494 от 05.10.2009 г. по ч. т. д. № 427/2009 г. на І т. о., определение № 318 от 20.04.2010 г. по ч. т. д. № 141/2010 г. на І т. о., определение № 210 от 14.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1609/2018 г.

на III г. о., определение № 654 от 15.12.2016 г. по ч. т. д. № 2115/2016 г. на II т. о. , определение № 124 от 09.03.2020 г. по ч. т. д. № 177/2020 г. на II т. о. и др. – е преценката, че това определение не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл. 210, ал. 2 ГПК, а от друга – същото няма характер на „преграждащо” производството по делото.

С определението за разделяне на исковете първоинстанционният съд не е прекратил производството по евентуалния иск, а напротив – постановил е да бъдат извършени необходимите процесуални действия (преписи от исковата молба и приложенията към нея, от уточнителната молба и от определението за разделяне на исковете да се докладват за образуване на отделно дело), за да продължи разглеждането на този иск.

Ето защо, не може да се счете, че пътят за защита на ищеца във връзка с претенцията му за присъждане на обезщетение по реда на чл. 45 ЗЗД е преграден.

Що се отнася до оплакванията на частния жалбоподател за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на заявените от него доводи, основани на разпоредбите на чл. 110, ал. 2 и чл. 113 ГПК, същите не могат да обосноват неправилност на обжалвания въззивен акт. Поради това, че са относими към правилността на първоинстанционното определение, въззивният съд би дължал произнасяне по тези доводи само при разглеждане на частната жалба по същество, каквото в случая не е осъществено поради недопустимостта на частната жалба.

С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 260078 от 11.02.2021 г. по в. ч. т. д. № 13/2021 г. на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: