Supreme Court invalidates dismissal of team leader, ordering reinstatement and severance pay under Labor Code.

Р Е Ш Е Н И Е № 250

София, 13.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 2682/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Е. П. , чрез адв. С. А. срещу решение №249/18.07.2012 год. на Окръжен съд [населено място] , с което е потвърдено решенето на Севлиевския районен съд , постановено по гр.д. № 1008/2011 год., с което са отхвърлени предявените от Т. Е. П. от [населено място] против [фирма] , [населено място] искове по чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповед №41/16.05.2011 год. на управителя В. Г. за прекратяване на трудовото й правоотношение на осн. чл. 328,ал.2 КТ ; по чл. 344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на предишната й работа „Ръководител екип” и по чл. 344,ал.1,т.3 във вр. чл. 225,ал.1 КТ за обезщетение в размер на 6 575,40 лв. за времето през което е била без работа – за периода от 17.05.2011 год. до 17.11.2011 год. ,като неоснователни. Присъдени са разноски.

С определение № 703 от 04.06.2013 год. по делото съдът е допуснал касационно обжалване на решението по въпроса за понятието „ръководна длъжност” в хипотезата на чл. 328,ал.2 КТ. Прието е, че с въззивното решение този въпрос е решен в противоречие с разрешаването му в Решение №111/12.03.2012 год. по гр.д. № 726/2011 год. на ВКС, ІV г.о., , както и с Решение № 200 от 17.02.2000 год. на ВКС, ІІІ г.о. на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.

. В отговор на поставеният въпрос:

Отговор на поставеният въпрос по задължителен начин е даден в Р № 111/12.03.2012 год. по гр.д. № 726/2011 год. , ГК, ІV ГО на ВКС според което в ръководството на предприятието по смисъла на пар.1,т.3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика.

С решение № 200 от 17.02.2000 год. на ВКС, ІІІ г.о., е прието , че по чл. 328,ал.2 КТ могат да бъдат уволнявани само служители от ръководството на предприятието по смисъла на пар.1 т.3 от допълнителните разпоредби на КТ . Това е специфичен кръг от служители от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието , което само по себе си предполага, че това могат да се лица и извън ръководителя и неговите заместници . При съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието т.е. дали заеманата от него длъжност е ръководна следва да се бъдат съобразени задълженията по длъжностна характеристика.

Настоящият състав на ВКС приема посочения отговор на поставения правен въпрос като счита, че при преценка дали дадена длъжност е „ръководна” следва да се преценява конкретно при всеки случай като критерия за преценка освен задълженията по длъжностна характеристика следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. Следва да се има предвид също така, че само по себе си обстоятелството, че длъжността носи наименованието ръководител не обосновава извод , че служителят е имал ръководни / управленски функции/ и съответно че е имал качеството на служител от ръководството на предприятието .

По основателността на касационната жалба:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е била служител от ръководството на предприятието , както и това, че управителят на дружеството е упражнил правото си да прекрати трудовото й правоотношение с дружеството в рамките на предвидения в чл. 328,ал.2 КТ деветмесечен срок .Отхвърлянето на иска по чл. 344,ал.1,т.1 ГПК е обусловило отхвърлянето и на останалите искове

При условията на чл. 272 ГПК въззивният съд се е позовал на приетото от първоинстанционния съд , че последната длъжностна характеристика преди уволнението , получена от ищцата на 15.11.2006 год., е за длъжността „ръководител екип”. Посочено е, че именно в тази длъжностна характеристика, в графата „категория персонал” е отразено „ръководни служители” .

След сключване на договора за управление ищцата не е получавала нова длъжностна характеристика . От посочените в цитираната длъжностна характеристика множество функции , задължения и отговорности било очевидно , че длъжността „ръководител екип” е ръководна и от работата на лицата , които я заемат пряко зависи производствения процес .

Работата на ищцата било да ръководи цялостния трудов процес в нейния екип от началото на работния ден до приключването му. Освен повереното ръководство на целия производствен процес на екипа, ищцата носила и отговорността за качеството на изделията . В нейните задължения били включени и редица организационни дейности.От длъжностната характеристика се извеждал изводът , че ръководството на предприятието е разчитало на ръководните екипи , като първо ниво на ръководни длъжности тъй като те пряко са заети в производството и директно отговарят за качеството на изделията.

За пръв път от въззивната инстанция са изложени съображения , че представената по делото нова „организационна структура”е на ниво ръководител участък, а от длъжностната характеристика на ищцата е видно, че тя като ръководител екип е била непосредствено подчинена на „ръководител процес” и „ръководител участък” т.е на по- ниско ниво в йерархията , чиято структура не се съдържа в коментирания документ .

При това последната е организационен документ и не може да вменява трудови задължения и функции - такива могат да се вменяват само от трудовия договор и длъжностната характеристика и са основание да се прецени дали длъжността е ръководна или не. С оглед на тези съображения съдът е приел, че към датата на уволнението ищцата е била част от ръководството на предприятието.

За да формира този извод , съдът правилно се е занимал с длъжностната й характеристика за заеманата преди уволнението длъжност.Анализът на съдържанието на тази характеристика обаче е извършен превратно без да се държи сметка за останалите данни по делото. Неправилно е отдадено водещо значение на обстоятелството, че наименованието на длъжността включва думата „Ръководител” и по длъжностна характеристика спада като категория персонал -„ръководни служители” , без да се вземе предвид ръководител на каква структурна единица е била ищцата, какви са функциите на тази структура, дали самата структурна единица е част от ръководството на предприятието е или става въпрос за чисто производствена единица, каква е нейната численост , дали същата има определящо за производствените резултати на цялото предприятие значение или е една от многото производствени единици на предприятието от такъв характер, къде е нейното място в цялостната му структура, каква е подчинеността на ръководителя екип и пр.

При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът би стигнал до други изводи. А именно дори ръководителят екип да има определени ръководни функции по отношение на поверената му структура , факта, че става въпрос за екип от 5 до 10 души, че става въпрос за една чисто производствена структура, че в общата структура на предприятието преди приемането на нова такава, е имало около 30-40 човека, заемащи длъжността „ръководител екип” , че в йерархично отношение заемащия тази длъжност се подчинява на заемащия длъжността „ръководител процеса” и „ръководител участъка” , обуславя извода , че в случая не става въпрос за ръководител от който зависят политиката и резултатите на предприятието и с оглед на това същият не се явява част от ръководството на предприятието.

Въззивният съд макар и да констатира , че длъжността на ищцата не фигурира в новата организационна структура, поради ниското и йерархично ниво, неправилно елиминира данните от нея като приема, че само трудовият договор и длъжностната характеристика са основание за да се прецени дали длъжността е ръководна или не.Същевременно не се отчита обстоятелството, че в заповедта за уволнение длъжността е посочена като „производствен персонал”, а при анализа на длъжностната характеристика е пренебрегнато обстоятелството, че за нейното заемане е достатъчно служителят да има средно образование. Не на последно място показателно и е и обстоятелството, че касаторката като част от „ръководството на предприятието” при усл. на чл. 120 КТ е изпратена на работа като общ работник почистване в Санитарно- хигиенните зони на предприятието.

С оглед на горното съдът неправилно е приел, че ищцата е служител от ръководството на предприятието и доколкото са налице и останалите елементи от фактическия състав на чл. 328,ал.2 КТ , извършеното уволнение е законно. Решението е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, поради което подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови ново, с което предявеният иск по чл. 344,ал.1,т.1 ГПК да бъде уважен. Предвид изхода на делото по основния иск, на уважаване подлежи и обусловения от него такъв по чл. 344,ал.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител екип”в дружеството. Основателен е и иска по чл. 344,ал.1,т.3 ГПК. Данните на делото сочат, че след прекратяване на трудовото й правоотношение същата не е работила на друго място, поради което й се дължи обезщетение по чл. 225,ал.1 КТ в размер на получаваното от нея последно брутно месечно трудово възнаграждение за 6 месеца, което възлиза на сумата 6 575,40 лв.

С оглед изхода на делото ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора направените в настоящото производство разноски в размер на 1050 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №249/18.07.2012 год. на Окръжен съд [населено място] и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ извършеното на осн. чл. 328,ал.2 КТ със заповед № 41/16.05.2011 год. на В. Г. като член на СД на [фирма], уволнение на Т. Е. П. от [населено място].

ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Е. П. от [населено място] на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител екип”в [фирма] [населено място].

ОСЪЖДА „ ИДЕАЛ СТАНДАРТ – ВИДИМА” АД, [населено място] да заплати на Т. Е. П. обезщетение за претърпените от нея вреди в резултат на незаконното уволнение за периода от 17.05.2011 год. до 17.11.2011 год. в размер на 6 575,40 лв. , ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба – 22.07.2011 год. до окончателното изплащане на сумата., както и направените в производството разноски в размер на 1050 лв.

. Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: