Legislator Case Law & Legislation
VKS-25CDF149E41ABF1EC2257EEE00366355 AI generated

Court dismisses appeal regarding inadmissibility of incidental claim due to retroactive inheritance law effects.

Case Number VKS-25CDF149E41ABF1EC2257EEE00366355
Court / Authority
Jurisdiction Bulgaria (BG)
Decision Date
Outcome Dismissed

Legislator summary

AI generated

The Supreme Court dismissed the appellant's appeal against the appellate court's decision to reject an incidental claim for restitution of the reserved portion. The appellant argued that the appellate court failed to join the main inheritance claim with the incidental claim for restitution, citing conflicting case law. The court ruled that the incidental claim is inadmissible because the material conditions for restitution only arise after the main inheritance judgment becomes final, making the claims legally distinct in timing and nature.

Legislator headnote

AI generated

Art. 59 para. 1 ZZD; Art. 280 para. 1 lit. 1 CPC: An incidental claim for restitution of the reserved portion cannot be joined with a main claim for reduction of a will because the material prerequisites for restitution only exist after the main judgment becomes final, rendering the claims legally distinct.

Keywords

AI generated
incidental claim admissibility reserved portion restitution will reduction claim retroactive legal effect objective joinder of claims inheritance law procedure Supreme Court precedent

Cited Legislation

AI generated
Art. 59 para. 1 ZZD
Art. 280 para. 1 lit. 1 CPC
Art. 270 para. 3 CPC
Art. 30 para. 1 ZN

Cited Case Law

AI generated
Resolution No. 60/2010
Resolution No. 36/1963
Resolution No. 696/2011
Resolution No. 674/2011
Resolution No. 599/2003
Resolution No. 464/2013
AI generated

Need to analyze how this precedent applies to your matter?

Cross-reference this judgment against statutes, commentaries, and subsequent citing case law inside Legislator AI.

Open in Legislator →

Full text

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1001

София, 02.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември , две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател : ТАНЯ МИТОВА

Членове : ЕМИЛ ТОМОВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията Емил Томов

гр. дело №3072/2015 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Н. П. А. срещу решение №162 от 31.03.2015г. по гр.дело № 115/2015г.на Плевенски окръжен съд в частта , с което на основание чл. 270 ал.3 ГПК е обезсилено решение №1914 от 16.12.2014г на Плевенски районен съд и производството по евентуално предявен иск на основание чл.59 ал.1 ЗЗД до размера на сумата 9642,50 лв,като обективно съединен с иск по чл. 30 ал.1 ЗН срещу същия ответник- М. П. К. с предмет намаляване на универсално завещателно разпореждане в негова полза и възстановяване на запазена част до размера на 1/2 ид. част от цялото движимо и недвижимо имущество от наследството на М. Д. Н. в полза на ищеца ,което наследство е включвало и сумата 19825 лева, половината от която претенедирана с осъдителния иск Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта , с която искът по 30 ал.1 ЗН е уважен , като е обезсилил решението в частта по втория иск , също уважен от първоинстанционния съд .

В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до обжалване се поставя процесуалноправен въпрос за допустимостта от обективно евентуално съединяване на двата иска, щом те имат различен предмет. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , поради противоречие на обжалваното решение с приетото в реш. № 60/2010г по гр.д № 394/2009г ІV г.о за задължението на съда да се произнесе както по главния , така и по евентуалния иск.цитират се решения от по- старата практика (реш.№36 от 1963г, І г.о ВС) като пример за допустимо обективно съединяване на иска за редуциране на завещателно разпореждане с осъдителен иск , какъвто и иска по чл. 108 ЗС Изтъква се противоречие с указанията по т.4 от ТР №1/2001г ОСГК и т.5 от ТР №1/2013г ОСГТК ,тъй като въззивният съд не е оставял исковата молба без движение. Сочи се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, но без обосновка.

Ответникът по жалбата оспорва основанията за нейното допускане до разглеждане .Цитираната практика е неприложима за случая ,тъй като не се касае за равностойност на движима вещ , когато тя се дължи и не се намира при ответника .

След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос

Съдът дължи произнасяне по евентуално предявен иск и в задължителната за съдилищата практика (ТР №1 от 04.01.2001г ОСГК, реш. № 696/2011г по гр.д №511/2009г ІV г.о ,реш. №674/2011 гр.д №1814/2009 І г.о и др. е разяснено при какви условия - ако разглеждането му е допустимо , т.е отговаря на правилата за предявяване на иск и естеството на претенциите , предявени с отделните искове , допуска съвместното им разглеждане, но разглеждането на евентуалния иск е поставено е в зависимост от вътрешнопроцесуално действие.Съвместимост на евентуално предявен осъдителен иск , като обусловен от уважаване на главния иск при положение ,че последният е конститутивен, ще има тогава, когато законът придава обратно действие на конститутивното съдебно решение (при иск за унищожаване или разваляне на договор поради неизпълнение, евентуално съедитнен с осъдителен иск за връщане на даденото,било то вещ или парична сума) Правната промяна, която съдът постановява при възстановяване на запазена част от едно наследство , има действие занапред, от влизане в сила на съдебното решение.

Ето защо един осъдителен иск, основан на обстоятелството, че накърняването на запазена част с универсално завещание, вече дало основание на легитимирания по него да получи нещо над разполагаемата част от наследството , представлява неоснователно имуществено разместване от което наследникът с право на запазена част е обеднял, не може да бъде разгледан като предявен при евентуално обективно съединяване в процеса , в който се разрешава спора по чл. 30 ал.1 ЗН, дори да не се спори ,че наследството се изчерпва само с парична сума и затова няма потенциална възможност да се упражни иск за делба.

Материалните предпоставки, на които се основава осъдителния иск в случая , не са съществували към момента на предявяването му и възникват ,когато влезе в сила решението на съда за възстановяване на запазената част в полза на ищеца. Доколкото същото вече е влязло в сила , касаторът ще предяви правата си , защитими с осъдителен иск въз основа на това решение , а за правното основание на иска му ще са от значение правилата, регулиращи съсобствеността при наследяване .

Макар въззивният съд да не е изложил ясна правна обосновка на отрицателния си извод по допустимостта на иска по чл.59 ал.1 ЗЗД и в една част мотивите му да са неточни , обжалваното от касатора разрешение по допустимостта на иска е в съотвествие с установовената практика на ВКС. Необосноваността на въззивното решение не е предпоставка за допускане до касационно обжалване.

Цитираната от касатора практика в обосновка на въпроса е неотносима. За пълнота следва да се изтъкне ,че указанието по решения № 599/2003г І г.о на ВКС и реш.№ 464/2013г по гр.д № 418/2009г І г.о (практика по реда на чл. 290 ГПК ) как се процедира при условията на чл. 36, във вр. чл. 31 ЗН по отношение на паричната равностойност , когато има условия имот да бъде задържан, не могат да обосноват друго разрешение на въпроса в конкретния случай .

Ответникът по жалбата не е установил разноски в настоящето производство .

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение №162 от 31.03.2015г. по гр.дело № 115/2015г.на Плевенски окръжен съд в частта , с която на основание чл. 270 ал.3 ГПК е обезсилено решение №1914 от 16.12.2014г на Плевенски районен съд и производството е прекратено

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .