VCS Commercial Chamber dismissed appeal confirming cassation rejection of commercial case regarding energy infrastructure contract breach.
Legislator summary
AI generatedThe Supreme Court of Cassation confirmed the lower court's decision to reject the appellant's cassation appeal as procedurally inadmissible. The appellant argued the case should be treated as a civil matter rather than a commercial one, citing specific statutory provisions regarding energy contracts. The court rejected this, ruling that the dispute originated from a commercial transaction between two trading entities and that the procedural track does not determine the nature of the case.
Legislator headnote
AI generatedArt. 286, para. 1 of the Commercial Code; Art. 365, para. 1 of the Civil Procedure Code: A dispute between trading entities arising from a commercial transaction constitutes a commercial case regardless of the procedural track previously applied by lower courts.
Keywords
AI generatedCited Legislation
AI generatedCited Case Law
AI generatedRelated Decisions
AI generatedFull text
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2834
[населено място], 30.10.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
като изслуша докладваното от съдия Добрева ч. т. д. № 2107 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу определение № 1939/09.07.2024 г. по т. д. № 1304/2024 г. по описа на ВКС, II т.о., с което е прекратено производството по касационна жалба на дружеството срещу въззивно решение, потвърждаващо решение на СРС за осъждане на касатора да заплати сума в размер на 15 160 лв.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на определението, тъй като счита, че предходният състав на ВКС не е съобразил разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ЗЕ, която предвижда обусловеност на търсеното от ищеца обезщетение в зависимост от фактическото неизпълнение на задължение по сключения предварителен договор за присъединяване на енергиен обект от страна на топлофикационното дружество. Счита, че правните изводи на съда са в противоречие с ТР № 3/2019 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. Заявява, че производството не представлява търговски спор по смисъла на чл. 365 ГПК и в предходните инстанции е разглеждано по реда на гражданското съдопроизводство. Моли определението да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба „Бигла III“ ООД я оспорва като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Процесуалният ред, по който е гледано делото не определя вида му като търговско или гражданско. Съгласно разясненията на ТР № 3/2022 г. на ОСГТК на ВКС понятията „търговски спор“ и „търговско дело“ не се припокриват, като първото е с по-широк обхват.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД при преценка, че отношенията между страните по делото произтичат от търговска сделка - предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, сключен на 08.10.2007 г., относно изграждането на присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция за нуждите на новострояща се жилищна сграда, при поето задължение от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД да придобие собствеността върху изградените съоръжения съгласно чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ, като до прехвърлянето на собствеността „Бигла ІІІ“ ЕООД се легитимира като техен собственик. Формиран е извод, че претенцията на ищеца във връзка с ползването на съоръженията от ответника е последица от това, че топлофикационното дружество не е изпълнило задължението си.
Изцяло следва да бъдат споделени мотивите, изложени в атакувания акт. Касае се за търговско дело, по което е предявен иск с цена под прага за касационно обжалване. Безпротиворечиво в практиката на ВКС се застъпва становището, че търговски характер имат освен споровете по чл. 365, ал. 1 от ГПК , претенциите по които произтичат от търговска сделка, или от нейното разваляне, прекратяване, недействителност и др., но и тези дела, които са свързани с качеството на страните като търговци и упражняваната от тях по занятие дейност. Приложение намира субективният критерий, регламентиран от чл. 286, ал. 1 ТЗ и разяснен с ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС. В случая и двете страни по спора са търговски дружества, които в кръга на упражняваната от тях по занятие търговска дейност са сключили предварителен договор за изграждане на присъединителен топлопровод и абонатна станция с цел топлофициране на нова жилищна сграда, изградена от ищеца, а исковата претенция е обусловена от неизпълнение на задължения по този договор.
Процесуалният ред, по който се разглежда материалноправният спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е регламентиран от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски, поради което фактът, че искът е бил разгледан от районния съд по общия исков ред, няма годността да определи делото като гражданско.
Като правилно определението следва да бъде потвърдено.
С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1939/09.07.2024 г. по т. д. № 1304/2024 г. по описа на ВКС, II т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.